Докато приготвям раницата за спорт и грижливо подреждам маратонките и екипа си мисля какви универсални бойци ни прави спорта. Днес е поредният ден, в който ще се боря за мечтите си. Днес е поредният ден, в който ще вляза в залата, за да работя върху физическата издръжливост на тялото си. За да постигам след това и в живота шампионски резултати. В дни като днешния съм благодарна какъв огромен шанс имам, че открих навреме спорта като един от най-силните мотиватори за изграждане на личността. Мисля си и за това, което прави спортистите-аматьори толкова амбицирани и надъхани за успех при липсата на външен стимул – състезанието. От всички много на брой причини най-важната е, че спортът ни приучава да бъдем силни и издръжливи и да излизаме ежедневно извън зоната си на комфорт. Учи ни и да бъдем удовлетворени дори от дребните победи на духа над тялото.
Казват, че Ученика среща Учителя когато е готов за него. Аз имах късмета да срещна Ина и нейната философия на живот и тренировки рано. Трудно ми е да представя личност като нея, но с една дума – тя е многопластова. Вече над 10 години Ина е мой треньор и учител и благодарение на нея преживях като победител не един срив в живота си. Защото спорта ни прави силни, дисциплинирани и много устойчиви. Защото спорта паралелно развива физиката, интелекта и интеракцията с другите. Прави ни екипни играчи.
Ина Георгиева е майстор на спорта, но нейната скромност не й позволява да изтъква този факт. Тренира от 6 годишна – плуване, лека атлетика, волейбол. Била е капитан на Националния отбор по волейбол, жени. Завършила е спортно училище „Чавдар“ и НСА, факултет „Кинезитерапия“. Освен, че е незаменим треньор, Ина е и енциклопедичен ум. Знаеща, четяща, можеща.
Спортът, за професионален треньор като Ина, е като въздуха, не може да живее без него. Той е професия, страст и начин на живот. Ина казва, че трябва да имаш вродена склонност към движението, но всички останали качества се изграждат в залата, на стадиона, в басейна. Ден след ден, неуморно, без извинения и оправдания. По-интересното е, че според Ина всеки може да подобри физическата си форма и здраве с правилните тренировки. В залата тя е виждала не една и две метаморфози. Всичко зависи обаче от целите, положения труд и постоянството и не на последно място от професионализма на треньора. Замислих се, че когато се наложи да ходим на лекар, то търсим информация за опит, квалификация и специализации на лекаря. Така трябва да постъпваме и с треньорите, защото на тях поверяваме телата си в дългосрочен план. Защото най-важното в спорта е преди всичко да се съхраним здрави, за да можем да надграждаме и моделираме физиката си.
Подходът на Ина към трениращите в залата е като към професионалисти. Често се смеем, че напомня на великата Нешка Робева. Изисква още и още и не приема „маркиране“ на елементи и упражнения. Настоява да се раздаваме, защото ако го правим в залата, това се пренася в живота и работата. Винаги съм се чудила защо големите треньори са пестеливи на похвали. Оказа се много просто – за професионалния треньор е много важно да следи какво не е добре в процесите и да го коригира с цел подобряване на резултата. Градивна критика, която води до развитие на потенциала и в крайна сметка – до медали. Ето затова професионалните спортисти са научени да търпят и приемат забележките – с едничката цел да израстват. А професионалните треньори не хвалят или го правят рядко.
Оказва се обаче, че и Ина се учи от трениращите момичета на важни за нея качества – най-вече на умереност и търпение. Умереност в изискванията и търпение, че все пак сме аматьори. Но така или иначе, за да се постигнат добри резултати се изискват поне 4 тренировки седмично, хранителен режим и ясна цел. Защото няма как да си хубав или успял и мързелив! Изисква се труд и постоянство, докато спорта стане навик, необходимост, удоволствие. И чак тогава идват резултатите. Ако ги искаш!
Помолих Ина да ми каже кои са 3-те най-важни причини, които да накарат неспортуващите хора да започнат да тренират. Ето ги трите най-важни стимула:
1. Спортът е профилактика на здравето.
2. Редовните тренировки изграждат качества на характера, които са полезни за всички области на успешен живот.
3. И не на последно място – спортът допринася за добра визия, особено важна за жените!
За да бъде пълноценен животът на един човек, той трябва да развива паралелно качествата на ума, тялото и душата. Ако работим върху едно качество за сметка на другите няма как да изпитваме хармония и удовлетвореност. Защото няма да имаме стабилна конструкция. От Ина научих също така, че професионалния спорт и интелекта вървят ръка за ръка и си помагат. И няма такова нещо като „тъп спортист“. Ограничени могат да бъдат всички – спортуващи или не. Велики също могат да бъдат всички, но трябва да полагат много труд в нещата, с които се захващат. Та, скъпи мои приятели, завържете маратонките и притичайте като шампиони последната миля, защото медалите се раздават на финала и то при постижения.
Напълно съм съгласна с всичко описано, Ирина! Благодаря ти, че го споделяш, нека да мотивира повече хора да развиват паралелно различните аспекти на самоличността си. Преди няколко години открих за себе си тренировките по Винг Тчун, които ми помогнаха да премина през най-драматичния момент в моя живот, да възстановя тялото и психиката си, да укрепя духа и да продължа напред през предизвикателствата на живота като силен и смел боец. Напред и нагоре, бойци, силата, балансът, увереността да бъдат с вас!
Мила Ани, ти си поредното доказателство, че когато човек укрепи тялото, изгради устойчивост на духа, огромните предизвикателства са преодолими. И въпреки, че в тази си битка сме сами, не бива да забравяме, че в същото време някой друг се бори може би с по-страшни проблеми и да сме благодарни. Радвам се, че животът ме сблъска с теб 🙂
Слънчево момиче адмирации и поклон… Толкова истина в няколко изречения. Аз съм поредното доказателство за резултата от мотивационният труд на Ина 💖 не само външна, но и вътрешна промяна. Увереност за физическа и психическа издръжливост, за която не предполагах, че притежавам.. В момент на отчаяние поглеждайки Ина и вас момичета силите ми се връщат и знам, че мога още и още… Тази увереност ми помогна да се изправя срещу домашното насилие и психически тормоз, защото аз знам.. мога и още и още и още😊
Благодаря за невероятната тема… Поклон 💖💖💖
Прекрасна Гери, браво за смелостта и силата да продължиш! Ето това прави спорта – изгражда ни като личности, непримирими към злото, силни и можещи! А Ина е вълшебница!
Прекрасна статия. Припознах се ♥️
Благодаря, Миме! Няма как да не се разпознаеш, ти си един от универсалните бойци 🙂
Браво Ирка, умопомрачително точно! Благодарна съм всеки ден, че я има Ина, че успява да ни събира, въпреки всичките ни особености, че успява да поддържа не само физиката, а и психиката ни 💪❤
Скъпа Мери, радвам се, че ти харесва материала. Ина заслужава пълна подкрепа, защото за всяка от нас тя е спасение. Поклон за нашия велик треньор!