Изберете страница

Задавали ли сте си въпроса какво идва след думата „после“? После идва тишината и объркването. След разлъка с любим човек, смърт или пък банална раздяла с някаква представа за нас самите, която се срива из основи. И вече не си ти, дори не си собственото си отражение в огледалото. И после идва празнотата, която трябва да бъде запълнена с нещо ново, изградено от старите късчета вяра и с парцаливите илюзии със съмнително качество.

Психолозите казват, че има пет степени на приемане на проблемите. Първата фаза винаги е отрицание и шок. В първия етап, човек отказва да повярва съществуването на проблема. „Това не може да се случва на мен“! През втория етап, човек вече е осъзнал тежестта на несгодите си и проявява гняв и раздразнение. Целият свят е срещу него, а той не го заслужава. В третия етап, този на пазаренето, се появява надеждата, че болката все пак може да бъде избегната. Декларира се готовност за промяна, виждат се знаци от съдбата и се води постоянен вътрешен диалог. Често следва четвъртия етап – фазата на депресията. Проблемите се струват на човек неразрешими, огромни, с нокти и зъби. В това състояние човек губи енергията си и желанието си да се бори и да търси изход в лабиринта. Става мълчалив и мрачен. За съжаление депресията може да продължи дълго и да не бъде хваната навреме. Но тъй като живота поднася и приятни изненади идва най-прекрасния етап от разрешаването на проблема – приемането. Разбираш, че си човек и грешиш, даваш шанс и на хората около теб да направят своите грешки. Приемаш ситуацията и продължаваш. Звучи просто, но отнема време и много неприятни моменти на самоанализ и отработване на грешките.

Като човек, преминал през редица житейски трудности и несгоди знам, че никога не бива да спираме да вярваме в добрата и позитивна развръзка на нещата. И не бива да се задържаме прекалено дълго във фазата на отчаянието и депресията, защото след тях трудно идва думата „после“. Урокът, който аз научих в тежките си моменти е, че точно когато не очакваш се отваря поне една врата и виждаш, че свещта в храма на душата ти не е угаснала. Точно когато не очакваш ти се подава приятелска ръка и разбираш, че не си сам. Понякога е нужна само една добра дума, но казана в правилния момент. Или една топла прегръдка от любим човек. И тогава идват сълзите на облекчение и силата, която носи живота. За да се случи магията обаче трябва да вярваш, да не спираш да търсиш с детско любопитство. Но вече с научени тежки уроци!