Изберете страница

Според българския тълковен речник думата „медия“ означава „средство за разпространение на масова комуникация – новини, забавление, научни факти, рекламни съобщения“. Класическите медии са канали, по които се предава журналистическа информация. Но през последните години картината рязко се промени с появата на т.н. “гражданска журналистика“. Едва ли някой може да отрече, че Facebook, Instagram, Twitter са едни от най-големите комуникационни канали на 21-ти век. Именно появата на социалните мрежи доведе до бума на т.н. “гражданска журналистика“. Най-вероятно живеем във времето, в което най-много хора искат да са журналисти безплатно, а и най-голям брой хора получават тази възможност чрез социалните медии.
За гражданска журналистика в последните години се пише и се говори много. Дебатът тръгва от Съединените щати в средата на 90-те години и е особено актуален в случаите когато традиционните медии се отчуждават от гражданите и техните потребности. Там, където всеки гражданин си задава въпроса дали политиците, корпорациите или гражданите трябва да определят медийния дневен ред. И там, къде всеки нормален човек твърди, че не гледа от години телевизия, защото иска да запази разсъдъка си и позитивното си отношение към живота.
Докладът “Състоянието на новинарските медии”, създаден от “Проект за отличие в журналистиката” на Колумбийския университет, твърди: “Журналистиката се намира в епохална трансформация от голямо значение, трансформация подобна на времето, когато са били изобретени телеграфа или телевизията”.

Та да преминем по същество на въпроса: медии ли са социалните мрежи? Facebook, Instagram и Twitter отдавна се превърнаха не само в медии, ами придобиха и функцията на социологически агенции, бюра за запознанства и психиатрични клиники. На кой каквото му е в душата, в чинията, в плановете за бъдещето го пльосва моментално на широката аудитория за масова употреба. В социалните мрежи можеш да видиш от размазани снимки на кучето и децата до сериозни и задълбочени анализи по международни теми. А нали именно това е живота – многообразие и пъстрота!
Аз лично харесвам социалните мрежи и по следните причини:

1. Като влезеш в профила на някого много лесно с няколко прости стъпки можеш да му поставиш психиатрична диагноза и да му назначиш лечение.
2. Във Facebook бързо вдигаш самочувствието си по отношение на собствената си грамотност и се чувстваш като възпитаник на Харвард.
3. Лесно е да изхвърлиш някого от приятелите си. Ако преди е било нужно да се биете или да се карате, то сега просто изтриваш и блокираш с едно движение! Брилянтно и без обяснения!
4. А колко е хубаво, че имаме Facebook, за да комуникираме правилно и открито! Едно време трябваше да сменяме по три превозни средства, за да кажем на някого, че е тъпанар!
5. Ами какво да кажем за тълпите от верни помощници на Емо Чолаков. Когато завали първия сняг, аз не вярвам на очите си, а влизам във Facebook и ако там няма потвърждение поне от петима приятели, че е завалял сняг – не вярвам, изобщо!
6. В социалните мрежи лъсват и много истини. Онзи ден гледам снимката на една приятелка с мъжа й, а текста гласи: „Тук съм с един мой вуйчо“.
7. Да не забравяме, че Facebook наистина е новинарска агенция. Аз, например, наскоро разбрах, че не било задължително когато летиш за някъде да се тагваш от летището.
8. И тъй като мрежите са преди всичко информационни агенции, то ще ви кажа, че ако изоставите задълго личните си профили, другите ще си помислят, че ви се е появил интересен личен живот или пък, че сте умрял!

Та скъпи мои приятели, не ми говорете, че Facebook е губене на време, че нищо интересно не можете да намерите там. Напротив! Пълно е с новини от изключителна важност за човечеството, като например:

– Защо на Данчето от третия етаж й е загорял боба!
– Как се чувства колежката Пенка във връзка с предстоящите празници!
– Какво е мнението на чичо Гошо за снимката на леля Гинка.

Да живее гражданската журналистика! В тази връзка не веднъж съм си мислила: какво щеше да стане ако Достоевски, Пушкин или Марк Твен имаха Facebook?!