Изберете страница

Дестинация София – Кайро

Мечтаното пътуване започна. Едва ли мога да опиша с думи какво е усещането да осъществиш детската си мечта, да приготвиш багажа си за място, за което само си мечтал, което си сънувал, за което си чел купища книги. Това е едно от усещанията, което те кара да се чувстваш жив и за което си струва да се живее.
Започнахме нашето пътуване с нетърпение – в буквалния смисъл. Обикновено хората закъсняват за полетите си (като например г-жа Глухарова, която упорито викаха за полета , а тя упорито не чуваше името си). Ние пък отидохме с 3 часа и половина по-рано и кръстосахме летището надлъж и шир. Когато излетяхме, София ни изпрати с дъжд, облаци и мъгла. Едва над Средиземно море облаците се разбягаха и успяхме да видим част от красотата на гръцките острови, а по-късно когато още по светло прелетяхме над Александрия видяхме и Александрийския фар. Над Кайро стигнахме по тъмно и първите ми впечатления бяха за едно огромно море от светлини. Различихме дори бреговете на великата река Нил и корабчетата, плаващи по реката. София ни изпрати с дъжд, а Кайро ни посрещна със светлина.
Преди да кацнем на летище Кайро в мен забушуваха странни чувства – имах усещането, че се връщам у дома след дълго странство. Емоцията надделя и се разплаках – за отминалите дни на славно величие на Египет, за изгубената частица от мен останала някъде по египетските земи. Кацнахме на летище Кайро в 20:05 часа. Честно казано не очаквахме такава организация на летището – всичко приключи за 5-10 минути – от закупуването на виза, през паспортната проверка и взимането на багажа. Чакаха ни от TEZ Tour и цялата организация беше перфектна. Разбира се не мина и без екшъни – руско семейство взело куфара си и по-късно установили, че не е техния, а само прилича на него; българско семейство пък разбра, че детето им вече се е качило на автобуса след като дълго време го издирва на летището или пък българи, които се моткат по безмитните магазини и после обвиняват тур оператора, че не му била добра организацията. С две думи – от български и руски туристи очаквай всичко!
Летище Кайро се намира в източната част на града. За да стигнем до хотела, който се намира в квартал Гиза, в западната част на Кайро, прекосихме целия град. Тъй като часът беше вече 21:00 и се беше стъмнило не можахме да видим града в детайли, но пък си създадохме първите лични впечатления, приятно подправени с подбраните истории на Симеон – екскурзоводът ни от TEZ Tour. Кайро е град на ярките контрасти – той е крайно беден и мизерен в някой свои части и изключително богат, ярък и зашеметяващ в други. Картината пред очите ни постоянно се мени и преливат модерност и история. В Кайро през деня живеят и се трудят над 24 милиона жители, а през нощта те са 18 милиона. Кайро е най-гъсто населения град в Африка. Населението на Египет е 80 милиона жители и е концентрирано в Кайро, поречието на река Нил и двата огромни морски курорта – Хургада и Шарм ел Шейх. Населението на Египет е мюсюлманско, а едва 10 % са християни или т.н. «копти», които имат на вътрешната част на ръцете си татуиран кръст. Мъжете в Египет имат право на многоженство, те могат да имат до 4 жени. Единственото условие е да осигурят на всяка своя жена еднакви материални блага – определена сума пари, бижута, етаж от къща за живеене и еднакво внимание. Симеон ни разказа за негов колега – египтянин, който имал две жени. При едната ходи понеделник, сряда и петък, а при другата – вторник, четвъртък и събота; неделя – почивен ден. Ако се скара с едната жена, стои само при другата, а ако двете се скарат по между си, той ги заплашва, че ще си вземе и трета и те бързо се помиряват.
Движението по улиците на Кайро е уникално. Тук няма сфетофари и знаци, а всички коли карат без фарове. Клаксонът е основно средство за комуникация. Симеон ни разказа, че когато шофьора изсвири с клаксона си той пита шофьора в колата пред него: «И сега какво смяташ да правиш?» Този отпред пък подава ръка от прозореца и започва да маха, за да уточни каква маневра е намислил да предприеме. Маршрутките в Кайро пък се движат според желанията на пътниците. За да стане ясно накъде ще се пътува, шофьора слиза от превозното си средство и започва да крещи маршрута.
Продължаваме пътя си към хотела. Първо минаваме през богатата част на Кайро –  модерни и осветени сгради,стадиони и паркове; след това ни показват стена, зад която се крие т.н. «град на мъртвите» – гробище на чиято територия живеят над 300 000 души. В Кайро има над 2000 джамии, хората са изключително религиозни. Делението на мъже и жени е задължително, тук мъжете изкарват прехраната на семейството, а жената стои в къщи и гледа дома и децата. Това е правило в Египет, а в Кайро има малки изключения. Тук независимо какво образование имаш и независимо от професията средната заплата е 80-100 долара месечно.
Като влязохме в квартал Гиза видяхме отново бедността и мизерията в пълната им форма – тук улиците са затрупани с боклуци, къщите са без покриви, за да не се плащат данъци, много от блоковете са без стъкла на прозорците. Хората обаче са усмихнати и ведри, сякаш не съзнават, че живеят в бедност и мизерия. В движението по улиците се включват магарета, коне и камили. Симеон ни разказа за начина, по който тук се превозват камилите в открити камиони – за да бъдат кротки и послушни преди да тръгнат на път им дават да пасат марихуана. Те така здраво се зашеметяват, че гледката е неописуемо смешна – група упоени камили, които дружно въртят глави в такт като на тенис турнир.
Пристигнахме в хотели и се настанихме. Побързахме да си легнем и да отпочинем поне малко, защото утрешната програма започва в 6:30 часа.

Следва продължение…..