Изберете страница

Лежа на шезлонг на палубата на огромен пътнически лайнер и гледам в далечината. Тъмните облаци правят опит за абордаж на чистото небе и в моето съзнание се оформя епична битка между доброто и злото. Обхваща ме леко безпокойство най-вече от тревожния крясък на буревестниците и поради внезапното сгъстяване на въздуха. Дишам тежко и тялото ми е сковано от ужас. Усещам с всяка клетка приближаващата се опустошителна буря, вятърът удря лицето ми и го мокри със солени сълзи, а аз не мога да помръдна от мястото си. Зeниците ми се разширяват от финалния кадър. Събуждам се от бясното препускане на сърцето си. Не помня какво видях. Никога не помня финала. Часът отново е точно 3:10. Ставам бавно от леглото и затътрям чехлите си към кухнята, а в краката ми се мотае рижавата котка. Добре дошъл нов ден.
Докато чакам пред кабинета на доктор Петрова в главата ми е пълен хаос и тревогата е стиснала гърлото ми със стоманено въже. Целият ми ден е бясна надпревара с времето, задачи, телефонът звъни непрестанно. От ставането ми в 3:10 са минали 16 часа и умората ме притиска към стола. Не знам как се оставих Павлина да ме убеди толкова лесно и да ми запише час при психолог. Павлина е моята приятелка от най-ранните детски години, когато тя беше дебеличко и усмихнато хлапе, а аз – нейно кльощаво подобие. Павлина знае всичко за мен и неведнъж заедно се опитвахме да разнищим съня ми с морето. Според Фройд, който вече бях чела, нищо никога не се случва случайно, нито в реалния живот, нито в сънищата ни. С Павлина обсъдихме теорията за промяната – ако сънуваш бурно море те очакват промени и сътресения. Те са ме съпътствали винаги и през четири години, по незнайна за мен причина, животът ми претърпява крах, за да се възроди отново след това. После дойде ред да обсъдим надълго и широко тезата, че бурното море в съня е знак за любовни тревоги. Тук аз всеки път споря ожесточено с Павлина. Сънят ме спохожда от години, преди и след развода. Преди да се разделим с Венци потвърждавах теорията, че личният ми живот е низ от нелепи ситуации и сънят ме води към крах на интимния ми живот. Но разводът мина, разделих сърцето си от сърцето на Венци, поделихме семейното имущество и взех като бонус единствено котката. Но сънят остана с все същата сила и магнитуд.
През последната година сънят идва всяка нощ, сдъвква ме и ме изплюва обратно в постелята – разтреперана, отчаяна и зависима. Започнах да се будя всяка нощ, точно в 3:10 и дните ми вече са на автопилот, а от кльощавото ми тяло е останал само спомен, защото сега съм още по-слаба. Всяка нощ небето става мрачно, буревестниците кръжат над главата ми с отчаян крясък и тялото ми се вкаменява. И после идва неизвестността от финала и опустошителното чувство, че животът ми не се развива правилно и съм обречена на кармична трагедия. Тогава дойде предложението на Павлина да отида на психолог и то на такъв специалист, който разбира от сънища.
Седя и чакам пред кабинета на д-р Петрова, прелиствам списание „Жената днес“, но вместо да се концентрирам върху заглавия и картинки хвърлям по едно око на двойката до мен. Млад мъж с безупречно изгладена риза и лъснати обувки държи ръката на красива жена в червена рокля. Има нещо безнадеждно в погледа на жената, в нейната стойка и приведена глава. Изглежда едновременно красива и болна, като литературна героиня от руски класически роман. Мъжът държи малката й бяла ръка в дланите си и отвреме навреме поглежда към вратата на кабинета. Пациентът преди мен се бави доста зад тежката врата. Представям си как лежи на кушетката и бърше сълзите от откритията, които е направил за живота си през последния час. Разсеяно поглеждам заглавието на статията в списанието – „Стил и психоанализа“.
Чета: „Психолозите твърдят, че цялата информация за човека се получава през първите 20 минути общуване – дори когато той мълчи. Езикът на дрехите, цветовете, украшенията е не по-малко красноречив. Дрехата е способна да разкаже за желанията, надеждите, стремежите, скритите мисли.“
Поглеждам отново червената рокля на жената пред мен – знак за любов, страст, живот и в същото време войнственост и заплаха. А когато е облечен като рокля върху отпуснатите рамене на красива жена, червеният цвят крещи в тревога и несигурност. И тогава се сетих за моето бурно море. Обличам го всяка вечер като удобна пижама, с която съм свикнала толкова години. Също като символиката на червената рокля на жената пред мен, морето може да е заплаха, а може да е знак за търсене или бурен интересен живот. Отговорът е в мен навярно. Какво ще видят очите ми на финала на съня – това само аз мога да реша! Решавам. Захвърлям шумно списанието на масата и ставам. Мъжът и жената ме поглеждат стреснато. Усмихвам им се и с бодра крачка се отправям към вратата. Аз ще реша как да приключи съня ми и дали разширените зеници на очите ми няма да са от възхита към далечния бряг на хоризонта.