Изберете страница

На стадион “Васил Левски“ се разнася детски глъч и оживление. Часът е 18:00 и е време за тренировка. Тренировките по лека атлетика вече шести месец спасяват ума и тялото ми от натрупаната умора, напрежение и липса на смисъл в този объркан живот. Стадион „Васил Левски“ се превърна в храм за душата ми и в лечение за тялото ми. Лечение чрез болка и тежки физически натоварвания. Въпреки, че от години съм активно спортуващ човек, първите тренировки по лека атлетика ме накараха да се съмнявам в спортната си форма. В тъмните ноемврийски вечери, излизайки от стадиона, едва слизах по стълбите, а нощно време се будех от болки в краката. Но продължих и не се отказах. След третия месец тялото ми се адаптира, притръпна и престана да бъде сковано и отказващо съдействие. Започнах да усещам красотата на естественото движение и да се наслаждавам на процеса. И всичко това под контрола на една невероятна жена, шампион и боец – лекоатлетката Магдалена Христова.

Когато видитe за първи път Маги първо ще забележите нейната широка и топла усмивка на добър човек. Когато започнете да тренирате с нея бързо ще разберете, че за тренировъчния процес няма значение дали си дете – бъдеща надежда на леката атлетика или си аматьор, случайно попаднал на стадиона, за да подържа добра форма или да свали някой друг излишен килограм. За Маги всеки трениращ трябва да се раздава, да се старае и да бъде постоянен в усилията си. Защото и тя винаги в кариерата си на спортист и треньор е гонила най-високите постижения и изисква и от другите същото.

Малката Маги Христова стъпва на Стадион „Локомотив“ на 8 години и се влюбва от пръв поглед в мечтата за бъдещи успехи на пистата. Тази мечта е нейн пътеводител в цялата й кариера на професионален лекоатлет. Думата, с която тя определя себе си е ДИСЦИПЛИНА. Дисциплината, която води до изграждане на силен и волеви характер. А при Маги този характер е бил нужен за всички тежки битки на пистата и в живота. Първите години от тренировъчната й и състезателна кариера са белязани с много успехи. Малкото момиче се оказва изключително талантливо и постига всичко с лекота. Години наред е държавен шампион на петобой, скок дължина, 60, 100 и 200 метра.

През 1996 година 19-годишната Магдалена Христова прави нечувано постижение на турнира „Папафлесия“ в гръцкия град Каламата. Тогава тя изумява спортния свят с изключителните 6,94 метра в скока на дължина. Маги още си спомня много ясно атмосферата на стадиона. Трибуните са пълни с ентусиазирани фенове на леката атлетика, които са дошли да подкрепят тяхната гръцка звезда Ники Ксанту, но се радват и на останалите състезатели. На този форум Маги буквално лети на крилете на таланта и възможностите.  В четвъртия си опит Маги оставя следи далеч напред в пясъка. На таблото светва цифрата 6.82 (нов български рекорд за девойки). В шестия си скок Маги постига резултата от 6.94 м. Треньорите се шегуват с нея, че в този ден ако имаше право на още опити тя щеше да подобри и световния рекорд. Това е един от най-емоционалните дни в живота на състезателката Маги. От онези моменти, за които си спомня с гордост.

След завръщането си в България Маги започва да се готви за световното в Сидни. Преди това обаче трябва да покрие норматив на националното първенство за девойки в София. Скача 6,98 м и световното й е в кърпа вързано! И тогава съдбата решава да изпита нейната воля, дисциплина и вяра. В третия си скок Маги отскача мощно и още във въздуха усеща болка. Приземява се в жестока болка с разкъсани кръстни връзки и травма на десния отскачащ крак. Съдбата може да се опитва да наруши плановете на шампионката, но Маги притежава воля, инат и силно желание за победа. Добромир Карамаринов, президент на българската федерация по лека атлетика, решава да даде шанс на Маги и тя заминава за Сидни въпреки травмата. Няма очаквания, просто заминава, с подуто коляно и разбити надежди. Там обаче отокът започва да спада и Магдалена Христова все пак решава да се състезава. Успява да скочи 6,24 и да намери място сред финалистите като заема четвърто място.

Най-голямата болка на Маги е, че няколко пъти е била на крачка от това да осъществи най-голямата мечта за всеки спортист – да се състезава на Олимпийски игри. Не успява да постигне това заради травми. Когато тренировъчния процес се извършва в неподходящи условия, без подкрепа от държавата и без средства, то неизбежно идват травмите и състезателят не може да постигне върхова форма. Всичко това води до психическа нестабилност и неувереност, която пречи на спортиста да покаже най-доброто по време на състезание. В скока я делят 10 сантиметра от Летните олимпийските игри в Пекин през 2008 година. 10 сантиметра, които не успява да компенсира за едва трите месеца, които е имала за подготовка. Травмите и дългия възстановителен процес, както и липсата на подкрепа от страна на държавата не й позволяват да даде най-доброто от себе си. До днес тя е непреклонна и казва, че никога няма да се примири с това, че не е постигнала най-голямата си мечта. Сега цялата тази амбиция я държи, защото все още има усещането, че е на състезание, но вече с други цели и амбиции. Днес тя тренира децата на „Приорити спорт“ и се надява да отиде  на Олимпийски игри вече като треньор, Маги организира мащабни детски форуми и състезания за възрастни и не спира да милее за любимия спорт.

На стадиона Маги тренира децата с любов, търпение и всеотдайност. И ги учи на същото. Освен тежките физически тренировки децата вече знаят, че всеки велик резултат се постига с много труд, упорство и обич към спорта. Принципът на Маги е, че когато се захванеш с нещо трябва да станеш изключително добър в него, защото ако правиш много неща едновременно – то просто ставаш посредствен в много неща. Тази отдаденост изисква търпение. Подобна философия на клуба вече е изковала много шампиони. Статистиката сочи, че от 100 деца 3 или 4 са талантливите и с възможности за високи спортни резултати. В „Приорити спорт“ тренират таланти като Алекс Любенов и Стелияна Петкова, овчарски скок, Виктория Ангелова, Калина Георгиева, Теодор Христов.

А за Маги най-голямата награда е когато някое от децата дойде и със светнали очички й каже: „Маги, днес писах съчинение за теб в училище!“.

Към възрастните-аматьори изискванията на Маги са не по-малки. Леката атлетика е естественото движение на тялото и дава на човек общата физическа култура да повиши възможностите на организъма си, закалява сърцето и развива дихателната система. Тялото свиква да работи на максимални обороти, използвайки оптимално ресурсите си. При системните тренировки по лека атлетика се изграждат качества като гъвкавост, сила, издръжливост и се развива способността за максимална концентрация, взимане на бързи решения и отговорност. И като бонус получавате и умението да догонвате по-бързо градския транспорт и с лекота да изкачвате стълбите и да клякате без усилие.

Оказва се, че никога не е късно да се захванеш с тренировки по лека атлетика, но само и под вещото ръководство на специалист, който знае как да изготви програмата, така че да не се откажеш още в началото, когато е най-трудно. И да те мотивира да продължиш с думи и личен пример!

Когато тренировката приключи стадионът опустява и става тихо. Отдалеч се чува само мантрата на градския шум. Колко шампиони са минали през този стадион с големи мечти и още по-големи сърца. И колко от тях са реализирали копнежите си?  Мятам раницата на гърба си и си мисля дали стадионът носи паметта на тези мечти и дали колективното съзнание може да улови вдъхновението на тези личности? Слизам по стълбите с чувство за лекота и полет. От Маги научих, че всичко тръгва от мечтата и дисциплината. И дори да не постигнеш заветния връх, то поне си имал волята и силата да изискваш от себе си да станеш най-добър в нещо!