Ако попитате един творец „От къде черпите идеите си?“, то ако той е честен ще Ви отговори: „Крада ги!“. Всеки, който се занимава с творчество, а креативността е основен инструмент в работата му, знае, че добрите идеи не са нищо повече от комбиниране по оригинален начин на други добри идеи, добре забравени стари или нови. Писателят Уилям Мизнър казва, че ако копираш от един автор, това е плагиатство, но ако копираш от много, това е проучване. От години темата за творчеството и креативността ме вълнува и не ми дава мира. От къде идва вдъхновението, как се раждат добите идеи, има ли талант и как той бива отключен? Има много теории и методики, но все още това е област обвита в гъста мъгла.
В книгата си „Смелостта да твориш“ Роло Мей казва, че да запазиш чувствителността си в епоха, застанала в преддверието на ада, наистина изисква смелост. Ние като човешки същества сме изправени пред избора да се скрием в тревога и паника или да поемем отговорността да бъдем участници във формирането на нашето бъдеще. Ако изберем пътя на израстването ни като съзидателни и градивни личности трябва да се научим да изразяваме своите собствени оригинални идеи, защото в противен случай предаваме същността си. И тук идва смелостта. Смелостта да творим и живеем креативно и смислено. Смелостта да бъдем! Това отличава човека от останалата част от природата, защото жълъдът става дъб чрез автоматичен растеж, а човекът израства на база на неговите избори, решения и решимост.
Всяка професия изисква известна творческа смелост. Дали си писател, художник или инженер няма значение, защото идеите са рожбите, които трябва да се родят и отгледат с любов, а след това да въздействат и на останалите. Всяка творба, след нейното раждане, заживява собствен живот в умовете на тези, които я гледат, слушат или преживяват. Щом веднъж си показал произведението си на света, нямаш никакъв контрол върху начина, по който хората ще реагират на него. Така идеята се мултиплицира и става на практика безкрайна и различна. Юнг нарича тази безкрайност от идеи „колективно несъзнавано“.
Творчеството е сблъсък, стълкновение и страст. Веднъж Дега е казал, че художникът рисува картината си със същото усещане, с което престъпникът извършва престъпление. Творчеството е порив на духа и влагане на много емоция. Когато описват състоянието, в което изпадат творците по време на творческия процес казват, че те са като обсебени или напълно погълнати, за тях времето сякаш спира. Често големите писатели и художници споделят, че сядайки пред белия лист стават проводник на един висш разум и само предават това, което им се диктува отгоре. Аз наричам това вдъхновение, талант и муза. Да откриеш и работиш върху таланта си толкова дълго време, да експериментираш и комбинираш, че накрая да се получи естествен процес на „наливане с фуния“. Ако обаче талант има, но няма страст за себеизразяване и желание за сблъсък, то няма творчески процес.
Понякога убиват страстта ни още в зародиш. Почти всеки от нас в детството си има подобна случка – пишем красив стих или рисуваме експлозия от цветове на белия лист и сме безкрайно горди и доволни от крайния резултат. Но малко след това сме подложени на безмилостна критика от учителя, съучениците, родителите. За тях шаренията на белия лист е неконцептуална или признак на шизофрения. И така едва напъпилия талант е попарен, а самочувствието ни е сринато. Дали ще възродим угасналия талант вече е въпрос на порив, желание и труд. И осъзнаване, че ако ти е даден талант, то е престъпление да не го развиваш, защото с него можеш да бъдеш полезен, да помагаш и да градиш.
Следва продължение…..
