Няма личност на този свят, която да живее дните си само в просперитет и щастие. Всеки от нас преминава различни тежки житейски уроци свързани със здравето, парите, връзката с околните. Когато дойде трудното, човек обикновено не е подготвен и обвинява целия свят за бедите си. На всичкото отгоре като бонус се задейства и Законът за сравняването с другите и тогава с гръм и трясък нахлуват самосъжалението и отчаянието. „Защо все на мен?“, „Какво не правя като хората?“, „Защо останалите живеят без да имат проблеми?“. Това чувство на потиснатост се подхранва още повече от фукливата природа на социалните мрежи, където текат ежедневни демонстрации на любов, висок социален статус и безгрижие. Скубе си нещастният човечец косите, не знае как да постъпи, а неговите приятели пускат снимки от остров Бали, яхнали слонове и нахилени до уши. И човекът се пита: „Защо?“.
Животът обича да ни вкарва в една привидна безизходица. Показателна е притчата за старец, който пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът успял да се придвижи, за да слезе. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът. На този, който има цел и посока, житейските несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите го придвижват напред по един и същи начин. А за това да бъдем мотивирани да продължим към целта си се грижи цялата Вселена! И при това тя е изключително изобретателна и справедлива. Нека й благодарим и за доброто и за лошото!
„Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото, то носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото…“ е казал Петър Дънов.
Благодарността е магическата подправка на живота. Понякога е сладка, а понякога солена, но нали така или иначе в живота няма нищо постоянно. Ако спрем да се развиваме, това означава само едно – застой и регрес, а те са равносилни на смърт. Развитието е свързано с израстване и може да паднеш и да ожулиш колене докато катериш върха, може нещо да се обърка и да ти стане трудно. Ако си стоиш на едно място обаче е сигурно – или си дърво с корени или си умрял.
Характерна черта на човека е, че той се фокусира основно върху това, което няма и не оценява какво има. Вървим със завързани очи в един прекрасен и богат свят и виждаме само мрак. Ако изберем да бъдем благодарни, превръзката от очите ни ще падне и пред нас ще се разкрие истинската причина за красотата на живота. Красотата на простите неща, на човешките взаимоотношения, на любовта и подкрепата.
Благодарността е семпла и не изисква специални приготовления и префърцунено поведение. Да благодариш, означава да си смирен и да си наясно, че не си център на Вселената, защото всички сме свързани помежду си и взаимодействаме един с друг в ежедневието за добро или за лошо.
Сигурна съм, че на всеки от вас му е хубаво да бъде оценен – като личност, като добър човек, като професионалист. Хей така, някой да го потупа по рамото и да му каже, че е пич! Да чуеш думичката „Благодаря“ със сигурност окрилява и дава нов стимул да даваш повече от себе си. Но има още една малка тайна – получаваш благодарност само ако и ти даваш благодарност! Благодарността означава да отвориш сърцето си за другите и да им даряваш радост и светлина! „Благодаря“ е най-добрата молитва за прекрасен и пълноценен живот.
„Признателността отключва пълнотата на живота. Превръща онова, което имаме, в достатъчно, дори в изобилие. Превръща отрицанието в приемане, хаосът в ред, объркването в яснота. Може да превърне храненето в пиршество, къщата в дом, непознатия в приятел.“ – Мелъди Бийти
Последни коментари