Даниел Троев е от онези млади хора, които излъчват мъдрост и изумително спокойствие и хармония. Дани е психолог и помага на хората да преодоляват житейските трудности и проблеми, развивайки психическата си устойчивост. Той насочва хората да откриват различни възможности за себе си за живот отвъд страха, несигурността и тревогата. Романтично казано Дани помага на хората да подреждат пъзела на вътрешния си свят, така че да си проправят път в лабиринта на живота.
Разговарям с Дани Троев за щастието. Избрах точно него за този разговор, защото е много зрял и изглежда не просто щастлив, а и умиротворен и балансиран. Знам, че чете много и помага на хората с цялото натрупано до момента познание. И така – какво е щастието?
Парадоксът на нашето време е, че живеем в епоха с много блага, а хората все по-често са нещастни, страдат все повече от депресии, самотата става все по-често явление. Загубени сме в изобилието от възможности и живеем в нищета в един богат свят.
Какво е щастието? Дани казва, че то е присъщо и естествено състояние на хората. Децата са пример за това, какво означава да си щастлив и да излъчваш радост с цялото си същество. Ние притежаваме тази природа на щастието, тя е вътре в нас и хем е наше право, хем наша отговорност. Цялата наша психическа енергия лежи на концепцията за щастието. Ние виждаме, че когато човек е щастлив всичките му физически и психически функции са в състояние на пълна мобилизация и удовлетвореност, а когато човек е нещастен, той започва да търси компенсации за нещастието си, започва да губи доброто си физическо здраве и удовлетворението от нещата, които прави. Щастието е енергията на самия живот!
Попитах Дани дали трябва да преживеем нещо лошо, за да започнем промяната в себе си и да се оглеждаме за щастието? Не е непременно. В древните текстове се казва, че има четири типа хора, които търсят извора на живота – едната група започва да търси истината като следствие от преживяното страдание, но други тръгват от любопитство, трети от желание за трупане на богатства, а четвъртите – от искрен стремеж към истината. Има различни начини да бъде запалена искрата на истината. Страданието сякаш е най-достъпният и най-заставящият човека път. То провокира отдръпване навътре, анализ и предприемане на неотложни действия. Негативните процеси и случки ни дават обратна връзка за нас самите – къде съм аз, какво се случва и чрез страданието ние започваме малко повече да се вглеждаме в себе си, ставаме по-чувствителни и сензитивни. Преминавайки през трудности, човек съзрява и се пробужда, затова донякъде има основание твърдението, че човек трябва да премине през страданието, за да има развитие. Защото щастието има това опияняващо въздействие, в което човек се носи по течението и не излиза от рамките на комфорта към промяна.
Промяната винаги идва отвътре. Появява се импулс или нещо става във външния ни свят. Този импулс е много важен момент в човешкото развитие и израстване – казваш си „ЧАКАЙ, нещо трябва да се направи, да се случи, не може да продължавам така“! Всичко обаче трябва да започне с въпросите, а ние често бързаме и търсим отговори БЕЗ да зададем въпроси. Процесът на трансформация започва с въпросите – те осветляват психиката.
Щастието е съпътстващ фактор, то е енергията на самия живот, а енергията, която подхранва психиката не е самоцелна. Канадският клиничен психолог Джордън Питърсън казва, че щастието е слаба и неподходяща цел, то не е релевантна, не е истинска цел. В днешния свят има залитане по щастието и превръщането му в самоцел, издигането му в култ – щастието е това, което ми носи само и единствено позитивно усещане, защото трябва да се чувствам добре. В психологията обаче се прави отчетливо разграничение между термините удоволствие и удовлетворение.
Удоволствието е свързано повече с външните и краткосрочни неща, които получаваме, именно това щастие е слаба цел. Слаба, защото не може да мобилизира човека, за да разкрие потенциала и възможностите си за пълноценен живот и героични подвизи.
Удовлетворението е вътрешната функция и е качество на духа, не е преходно и плитко. То дава усещането за принос и живот. За да изпитва човек удовлетворение, той трябва да има правилно ситуиран мироглед. За да бъдем удовлетворени трябва да имаме в нас изградени ценности. Ако човек е удовлетворен, той не е зависим от трудностите, защото е щастлив дори от факта, че ще преодолее пречка, ще се справи с проблем, ще израсне още. Гневът също често се използва с терапевтична цел и за себепознание – когато изпадаме в гняв това означава, че е нарушена наша ценност и така разбираме коя е тя. Позитивните и негативните емоции са инструмент на познанието.
Ако усещам, че правата ми са нарушени, то значи че и аз някъде не изпълнявам дълга си. Ако човек обаче започне да се замисля как да поеме отговорност за живота си, то той ще види промяната. Всеки от нас е сътворец на собствената си действителност и притежава едно малко пространство, една микро-вселена, в която може да се изявява в ролята на управляващ, да стопанисва и твори. Това автоматично вкарва човека в ролята на активност и ресурсност, на вътрешно изобилие. От състоянието на неудовлетвореност, нещастие и нищета ставаме проводници на щастието. Само трябва да започнем да работим в това наше лично пространство, което ни е дадено и да се опитаме да действаме, да споделяме позитивни мисли всеки ден, да се усмихваме на околните или да даряваме щастие и да повдигаме духа на другите. И точно в този момент се случва прехода и ние влизаме в състояние на изобилие, защото сме станали генератори или проводници на щастието. Петър Дънов има една прекрасна фраза –„Искайте за хората, защото онова, което им бъде изпратено, през вас ще дойде. Питате какво трябва да правите, за да ви обичат хората. Правете това, което прави Слънцето – давайте“!
Как да запазим баланса? За човека, който върви по въже, е много важен баланса, но той не е самоцелен, защото човекът има въже, по което да върви, но има и цел. Изключително важно е човек да си зададе въпроса – къде отивам, каква е целта ми и чак тогава да търси щастието. Защото ако въжеиграча спре на въжето, доволен, че е намерил щастието и баланса, той веднага пада. Щастието не е самоцел.
Защо понякога сме недоволни, прегаряме и се отегчаваме? Хората най-често получават удоволствие чрез сетивата. Дали ще е чрез ума ни, който си представя хубави преживявания или получаваме удоволствие чрез зрението, вкуса или емоциите е без значение. Ако обаче разчитаме само на сетивата , то попадаме в капана на четирите стадия на удоволствието – първо имаме глад за нещо, след като удовлетворим глада следва насищането, неминуемо стигаме до фазата на пресищане и финално – отвращение, прегаряне. Тези фази са валидни както за личните отношения и връзки между хората, така и за работата – уж много обичаме човека или работата си, но като стигнем до фазата на консуматорското пресищане захвърляме всичко. Всъщност е важна нагласата, с която правим нещата и това измерение в повече, което даваме на другите. Това добавъчно нещо в повече обикновено е духовното измерение, ценностното измерение. Ние сме в този свят, за да се научим да обичаме, да отдаваме, да служим и да се борим за нещо смислено. Когато добавим това измерение в повече, тази добавена стойност, то само тогава си отговаряме на въпроса защо правим нещата и придобиваме смисъл.
Много хора се хващат на капана на консуматорското мислене: „Живей за мига“, „Живей в настоящето, няма друго“. Да, няма друг мoмент освен настоящия, но трябва да си отговорят на въпроса ЗАЩО и ЗА КАКВО, КОЕ е важното за мен тук и сега, кое е важното, което преживявам. Без това измерение в парадигмата на „Живей в настоящето“ оставаме извън обсега на щастие.
Попитах Дани Троев дали интелигентния човек би могъл да бъде щастлив или невежеството е блаженство? Буда е казал: „Животът е страдание“, щом пробуденият Буда е казал, че живота е страдание, защо ни е изобщо да се пробуждаме! Преминавайки по пътя на пробуждането, ние трябва да преминем през реалността на нещата. Да, тук и сега има страдание и ние няма как да го избегнем, но ако имаме ясна визия и ценности, пробуждането е надграждане и сътворение. Щастието е акт на творчество. Всеки лекар или учител, който обича професията си ще каже, че дори на един човек да помогне, на едно дете да осветли пътя вече всичко се е осмислило. Интелигентния човек, този който е съзидател и творец, може да изпадне в дефицит, да се разочарова, но ако има правилен мироглед и дава стойност на другите, това са временни неудачи.
С Дани говорихме и за ежедневните ритуали за щастие. Има ли такива навици, които да изградим в ежедневието, които да ни помагат да бъдем щастливи? Всеки ден ние трябва да си припомняме какъв е нашия мироглед, кой съм аз, какво искам и какъв е процеса за неговото постигане. Това е най-добрият ритуал! Ежедневно трябва да подхранваме правилния мироглед. Трябва да сме в синхрон със съвестта си и с личността си и да споделяме щастието и знанието с другите. Всяко действие по отношение на друг човек трябва да подхранва неговата висша природа!
Ритуал за щастие е и природо – съобразен ритъм на живот на човека –да се съобразяваш кога ставаш, кога лягаш, с какво се храниш, колко често спортуваш и общуваш с природата. Ако си в хармония с околния свят, то си в хармония със себе си и си щастлив.
„Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“, казва учителя Петър Дънов.
Тръгвам си от срещата с Даниел Троев умиротворена и окрилена, защото знам, че щастието е избор на човека. Труден или лек, този път е единствения, който си струва да извървим. С ежедневните ни усилия да градим и развиваме собствената си личност, да даряваме другите с жестове на подкрепа и вдъхновение, да прибавяме в дните си добавена стойност. И да живеем щастливи от това, че сме упражнили правото си на жизнеутвърждаващ избор!
Последни коментари