Писмо за Коледа

В тази чудна зимна нощ градът беше огрян от светлините на Коледната украса. Примигваха рекламите по витрините на магазините и преливаха в една огромна цветна вълна от светлина. Студът в тази приказна нощ не се усещаше като – 15 градуса. Настроението на хората по улиците вдигаше градусите до нива на приятна топлина, а коледните играчки на празничната елха в центъра на града грееха като истински златни слънца. Красиви и добре облечени хора вървяха хванати под ръка и оживено коментираха последните клюки, току- що посетения спектакъл или просто мълчаливо крачеха и се наслаждаваха на приказната зима. Наближаваше Коледа.
Зад тъмното прозорче в старчески дом „Надежда“ една тънка ръка отмести леко пердето и черен силует зае центъра на прозореца. Може би фигурата гледаше към улицата, все още неизчистена от снегорините, в очакване на нещо, някого, от някъде. Стар будилник тиктакаше в малката стая и отмерваше секундите до нечие друго щастие. Силуетът се отмести от прозорчето, светна нощната лампа и малка крехка женица седна на приготвеното за сън легло. Треперещата й ръка за пореден път взе писмото, което й донесоха тази сутрин. Взря се с невиждащи очи в белия ситно изписан лист хартия. Беше писмо от Иван. Нейният единствен син, потърсил нов живот за себе си и семейството си в Америка. Женицата не знаеше къде е Америка, но беше убедена, че е толкова далеч, че Иван нямаше как да идва при нея. Преди пет години й се роди внуче, кръстиха го Дейвид, за да се впише в средата и да започнат да го приемат за американец когато тръгне на училище. Така й написа Иван тогава. Тя не беше виждала Дейвид. Дали приличаше на баща си, дали имаше като него момичешки руси букли? Често си мислеше за Дейвид и се опитваше да си го представи. Но сега искаше отново да е с децата си, макар и само докато чете писмото на Иван. Жената сложи очилата си и за пореден път зачете:
Здравей майко,
Тук в Кливланд вече отдавна е зима. И друг път съм ти писал колко лошо е времето при нас. На всичкото отгоре тази година нашия град оглави класацията на списание „Форбс“ за най-скапан град в Америка. Безработицата се увеличава, вдигат данъците, нивата на престъпност нарастват, намерили много корумпирани държавни служители при проверки на администрацията! Пък аз нали за това си тръгнах от България. С Катя мислим да се местим в друг град. Няма да е лесно, защото Дейвид тъкмо свикна с детската градина, писах ти колко трудно беше началото. Ти обаче не се тревожи, майко. Дори временно да не работим с Катя сме заделили пари и ще пращаме за старческия дом, няма да останеш на улицата. Обаче ние няма да можем да си дойдем към България. Знам, че ти обещавам от 10 години, знам, че не си виждала Дейвид, но всичко се променя и тук. Трябва да търсим нови възможности.
Иначе ние сме добре. Вчера ходихме цялото семейство на замръзналото езеро, за да караме кънки. Имаше голяма елха, коледна музика, настроение. Сигурен съм, че и при теб е хубаво. Имаш толкова много приятели в старческия дом, а и се грижат за теб добре. Ти само наблюдавай здравето си и ни чакай. Ние ще дойдем да те видим, сигурно лятото.
Предай поздрави на всички в България и най-вече на твоята най-добра приятелка и опора леля Мими. Целувки от мен, Катя и Дейвид.
Весела Коледа!
Възрастната жена избърса влажните си очи и погледна към съседното празно легло, където до преди една седмица спеше нейната най-добра приятелка Мария. Тя си отиде преди Коледа, защото Господ прибира добрите хора покрай светли празници.
Старицата загаси нощната лампа и очите й привикнаха към тъмнината на стаята. А празничната елха в центъра на града важно се перчеше с фалшив блясък, забравила, че някога е била обикновено дърво.