Изберете страница

Този петък слънцето изгря обичайно по мартенски – малко преди седем. Елеонора стана в 6:30, за да направи ежедневната си кратка йога практика и да изпие на спокойствие първото кафе за деня. Оттам насетне със събуждането на близнаците, Лазар и Стефи, нещата излизаха извън контрол. Малчуганите не ставаха, а буквално излитаха от леглата си. Правеха всичко заедно – бутаха се докато си мият зъбите в банята, крещяха с пълно гърло по време на закуска, тичаха по коридора и караха цялото семейство да се тресе от нерви още от сутринта.

Семейството на Елеонора не се вписваше в нормите за средностатистическо българско семейство. Ели беше горда собственичка на мъж, дъщеря в пубертета, двама шантави близнаци, куче, котка, две костенурки и цял аквариум с пъстри тропически рибки.

Мъжът се появи първи в поредицата от променящи съдбата на Ели житейски събития. Двамата се запознаха преди 20 години в Университетска библиотека. Студенти във втори курс, амбициозни до лудост и четящи като триглав змей. Беше зимен ден по време на сесия. В читалнята на библиотеката Елеонора беше нарамила 10 дебели тома, чанта и куп химикалки, когато Александър връхлетя върху нея докато зяпа по рафтовете. С гръм и трясък книгите и вещите на девойката се разлетяха по пода и в мига, в който двамата едновременно клекнаха да събират разпиляното, ръцете им се докоснаха, очите им се срещнаха и повече не се разделиха. След това на бял свят се появи Мишето. Тяхното първо и много желано момиченце. Когато се роди, Мишето отвори очи, погледна майка си и се усмихна с любов. Така го почувства Ели и си помисли, че е готова да даде живота си, за да вижда детенцето щастливо. Днес Мишето е на 16. Косата й е боядисана в синьо и има пиърсинг на носа за ужас на баща си. Майка й повече разбира от пуберски работи и не се цупи на Мишето за синята коса, но често й се кара ако не е подредила стаята си.

Когато момиченцето стана на 6 години, започна да осъзнава факта, че е едничко дете. В детската градина Мишето имаше много приятели, беше винаги в центъра на вниманието и играта. Започна всяка вечер да мрънка, че иска братче или сестриче – ту на майка си, ту на баща си. И тогава Александър й предложи сделка, обичайната за тази ситуация – да си вземат куче. Така в семейството се появи Тара. Днес вече много възрастна, без зъби и полусляпа, Тара беше любимка на всички. Дори палавите близнаци минаваха на пръсти и с уважение покрай кучето.

Мина време и желанието на Мишето се сбъдна – родиха се Лазар и Стефи. След време смейството се сдоби с двете костенурки и аквариума с рибките по идея на Ели, уж да внесат морска атмосфера в дома им. По Коледа под елхата близнаците намериха картонена кутия с червена панделка – подарък от кака им. В кутията мяукаше малко рижаво коте с пъстри очички. Така за 20 години къщата на Елеонора се изпълни с живот, любов и много шум.

Понякога, когато е спокойна, Ели гледа домочадието си – Мишето седи в поза лотос, с вечните слушалки забити в ушите и чете фентъзи, Лазар и Стефи се дърпат и бият за играчките си, Тара дреме в ъгъла, котето се катери по пердето. Само Александър е стожер в семейството – стабилен и уравновесен, той или чете вестник или работи на компютъра си. Рибките също не се вълнуват много от случващото се в матрицата извън аквариума.

Животът на семейството на Елеонора понякога прилича на високоскоростен влак. Ето днес, утрото след 7 часа започва с крясъци и бързане. В рамките на половин час трябва да бъдат намерени: изгубен чорап, чанта за училище, учебник по биология за 10-ти клас и чисти маратонки за час по физическо. Обитателите на апартамент № 18 тичат по цялата къща и се готвят за излизане. Ден като всички останали.

След дългия уморителен маратон на 13-ти март семейството на Ели вечеря. Телевизорът е включен само за фон и покрай ушите им, без да я чуят, прелита небрежно новината, че от 14 -ти март в България се въвежда извънредно положение във връзка с коронавируса. Всички вечерят спокойно и дори близнаците не се щипят, а котето се е свило на кравайче на дивана и мустаците му потрепват в съня.

Следва продължение……