Аврам облече сивото си палто, придърпа ръкавите, които едва покриваха китките му и затърси ключовете от входната врата. В ден като този, нищо не беше наред. Сутринта се изгори с врелия чай, след това ритна вратата с кутрето на левия си крак, а сега губеше време да търси нещо, което в обичайни дни винаги оставя на едно и също място. За Аврам безпорядъкът беше подъл враг. Той те оплита в хилядите възможности да избираш. А изборът води до загуба на време и неправилни решения. И това не беше мнение само на Аврам, а директива на правителството. Искаш избор – значи си вън от добре смазаната система на обичайните повтарящи се действия. И започват проблемите. А колко по-лесно е да облечеш сивото си палто, да грабнеш ключовете от закачалката и да излезеш да купиш хляб от кварталния магазин. Не е нужно да мислиш, не е нужно да правиш избор, не е нужно да си цветен. По-лесна и приемлива е сивотата.
Аврам реши да не се поддава на паниката и още веднъж да потърси внимателно връзката с ключове. Затършува в панерчето в кухнята, надникна в шкафа с инструменти, погледна дори в саксията, в която от години не цъфтяха уханни цветя. Всъщност, цветята са си чиста загуба на време и според учени предизвикват цветни алергии. Особено опасни за сивите хора. Потърси отново и нищо. Паниката започна да пълзи по вените му. Студена и лепкава. Страхът, че губи навика си да живее подредено се залепи като сянка за гърба му.
И тогава се сети! Вчера, за първи път от векове, облече онзи бежов шлифер от младежките години. Уж на шега реши да види дали все още му става. И излезе с него. Боже!
Аврам се втурна към гардероба в коридора, отвори със замах вратите и бръкна в джоба на шлифера. Облекчение се разля по пепелявото му лице. Десет секунди, в които той се почувства велик и всемогъщ. После бавно отпусна раменете си, взе мрежичката за пазар и внимателно отключи вратата. Знаеше, че скоро няма да преживее момент на такава гордост. Десет секунди слава. И тихичко хлопна вратата…
