Изберете страница

Отмина снежната и студена зима и природата започна своята подготовка за обновление. Пролетта с малки стъпки изместваше зимата. Слънчицето започна да изгрява по-рано и да свети по-силно, а вечер се скриваше зад планината чак когато децата си тръгваха от училище. Снегът се стопи и утрините се огласяваха от звънки птичи песни. Постепенно дърветата се раззелениха и пуснаха пъпчици, а по мекия килим на тревата нацъфтяха чудни свежи цветя. Пролетта влезе във владение и внесе в сърцата на хората радост и оптимизъм.

Пролетта не подмина и парка на нашия квартал. Всяка събота и неделя по алеите започнаха да се разхождат семейства с малки деца, спортуващи младежи, възрастни хора. През месец март пътеките все още бяха кални, но в началото на април хората обуха маратонки и гуменки и уверено започнаха да тичат и да карат колелета.

Животът в парка закипя. Събуди се всяка тревичка и животинка. Така започна и нашата история. Всяка сутрин врабчетата организираха събрание на сдружение „Веселите врабчета“ върху цъфналия храст на магнолията. Те вдигаха такава глъчка и шум, че повече никой не можеше да спи. Към тях скоро се присъединиха свраките и косовете, които решиха, че като пернати животни могат да се включат в сутрешните спорове на врабчетата. И тогава започнаха проблемите. Всяка птица имаше собствено мнение по въпросите на живота и организацията в парка. Врабчетата се бореха за правото да вдигат шум по всяко време, свраките – да могат да взимат яйца от гнездата на другите птици, а косовете имаха претенции на кои дървета да строят гнездата си. Настана истинска какафония и птиците започнаха да се карат. Така се случи, че от тези караници добрите съседи и приятели развалиха отношенията си. Една сутрин леля врана на път за горската аптека подмина без да поздрави врабеца Петьо, а две приятелчета-врабчета от 3 „б“ клас – Ваньо и Ники престанаха да си говорят. Това нямаше как да продължи дълго, защото между животинките в гората винаги беше царял мир.

Скоро по предложение на птичата общност се формира комитет от птици, които да оправят реда в гората. Орелът стана главен съдия, а лебедите от езерото в парка и пауните – съдебни заседатели. Беше взето решение да бъде свикано общо събрание на всички засегнати животинки в парка – бръмбари и калинки, охлюви и мравки, мишки и катерици. Въпросът беше спешен, защото животинките престанаха да бъдат приятели и това направи съвместното им съжителство непоносимо.

Една сутрин парка се събуди с разлепени по дърветата плакати за събранието. Всички бяха поканени в събота в 10:00 часа на голямата поляна до стария дъб-пазител на парка.

Дневният ред съдържаше три точки:

  1. Решаване на спорните теми;
  2. Приемане на общ правилник за всички животни в парка;
  3. Всички скарани животни да се сдобрят!

Настъпи дългоочакваната събота. Сутринта слънцето изгря рано-рано, но откъм магнолията не се чуваше обичайната врабешка препирня. Всички животни в гората се приготвяха за събранието тихо и мълчаливо. Даже кресливата сврака само оправи с човка черните си пера и дори не се скара на малките сврачета, че не искат да изядат закуската си.

В уречения час на голямата поляна в парка започнаха да се събират всички животински видове – насекоми, птици, влечуги и бозайници. Всички мълчаливо сядаха на поляната в очакване на главния съдия – орела. Точно в 10:00 той се появи величествено, размаха криле и покани съдебните заседатели. Събранието започна. Един след друг бяха изслушани оплакванията на всички обидени животни и бе взето решение, който се е държал грубо да се извини веднага! С изключение на една глуха къртица всички останали разбраха решението на съдията и единодушно гласуваха „ЗА“. След това дойде време за приемане на закони в парка, които всички да спазват. Никой нямаше право да обижда другите, всеки трябваше да помага с каквото може на парковата общност, всяко животинче трябваше да приема другите като равни и да не пречи на техния живот с лошото си поведение. След дълги обсъждания бяха приети и още правила, които да помогнат на животните да живеят добре заедно.

И точно когато настъпи най-трогателния момент от събранието и трябваше всички скарани и обидени да се сдобрят и прегърнат, точно в този момент група третокласници от отбора по футбол с викове и спортен хъс притичаха на поляната и започнаха да ритат топка. Животинките се втурнаха през глава да бягат – всеки спасяваше себе си и семейството си, но помагаше и на по-слабите си другари. Изведнъж правилника, който бяха приели преди малко влезе в действие. И когато опасността от енергичните деца беше вече далеч, враговете с облекчение се прегърнаха, а приятелите започнаха да пеят песни за пролетта. Орелът мъдро поклати глава, разпери крила и отлетя. А слънчицето нежно препичаше и се радваше на пролетното спокойствие, възцарило се над парка.